Днес поста е за четирите книги на Джон Грийн, които са абсолютни мои фаворити. Според мен Грийн има един уникален начин на писане, а историите на тези книги са много увлекателни, не са тежки за четене, а са много приятни.
1. "Вината в нашите звезди" - според мен това е една позната на всички книга, които я не е прочел все още, да гледа филма. При всички случай, обаче, аз препоръчвам книгата. Историята е много хубава, но и доста тъжна в същото време. Не очаквах такъв развой на събитията към финала. Дори и малко, книгата показва как живеят болните от рак хора. Препоръчвам я с 2 ръце!
2. "Къде си, Аляска" - още една много добра книга. Интересно е как е разделена на части и как всяка глава показва колко дни остават до обрата в книгата. Отброяването определено държеше вниманието ми приковано и прочетох книгата за 2 дни. Отново в книгата има тъжна нотка и разказва за нещо, което доста хора на тези години преживяват, било то и не съвсем същото. Аляска е един от любимите ми персонажи. Много се надявам някои ден да има филма по тази книга.
3. "Множество Катрини" - нищо общо с горните две книги. Направо ми беше жал за горкото момче, но добре, че поне двайстата му приятелка не се казваше Катрин. Забавна е, прочетете я, ако имате възможност. Предупреждавам, че не е трогателна като горе-споменатите.
4. "Хартиени градове" Усилията на Кю бяха напразни. Книгата е много добра, поакзва какво е готово да направи едно момче за момичето, което обича от години, дори и накрая да не се получават нещата, така както се очакваше. Впечатление ми направи един цитат, който се превърна в мой любим и идеално показва положението е днешно време - "Всеки е откачил, заради някаква мания да притежава разни неща. Всичките тези неща, които хората искат да притежават , са тънки като хартия, късат се като хартия."
Няма коментари:
Публикуване на коментар